Все по-често в кабинета ни идват притеснени родители, чиито деца имат трудности в училище – не желаят да посещават часовете, показват ниски резултати на контролни и изпити, често се оплакват от болки в корема или пък вдигат температура.
Когато започнем разговор, почти винаги стигаме до един и същи извод – училището е виновно. А дали е така?
Напоследък все по-често се говори за „училищна тревожност“ – явление, провокирано от новите отговорности и среда, в която се намира детето. Ситуирана в училище тревожността тук не е по-различна, но е по-конкретна.
Свързана е на първо място с изискването пред детето да се справи с нови задачи самостоятелно; да показва академични постижения; да бъде старателно и прилежно. А родителят не е тук, за да му помогне.
На второ място идва авторитетът на учителя – този, който оценява, санкционира и изисква. Често това буди страх.
Децата реагират различно на страха – със стеснителност, тъга, изолация, но и с гняв, неприемливо поведение, дори и агресия. Добре е да проучим корените на поведението му.
Често пъти на децата им е трудно да се доверят на непознат възрастен, макар това да са техните учители. Страхът от провал и последваща санкция създават тревожност и това пречи на детето да сподели емоциите и притесненията си.
В много голяма част от случаите говорим за трудности в разбирането на учебния материал. Детето няма ресурса да обясни на учителя си къде изпитва затруднения, често пъти, защото го е страх от наказание или порицание.
В други случаи детето не може да се сприятели с връстници поради липса на достатъчно социални умения, характерови особености, срамежливост или пък изпитва социална тревожност.
Какво може да направи родителят?
1. Помогнете на детето да се довери на учителя си
Разговаряйте с учителите на детето и споделете притесненията си. Опитайте се да видите учителя като партньор, с когото сте в един екип и си имате взаимно доверие. Нека детето види, че заедно сте на негова страна. Вие и учителят имате задачата детето да се учи и развива, но спокойно и с увереност.
2. Идентифицирайте евентуални обучителни затруднения при детето
Тук отново е добре да се допитате до учителя как се справя детето в клас, как реагира на новите предизвикателства в училищна среда. Всяко училище разполага и с т.нар. „Екип за подкрепа на личностното развитие“, който включва най-често логопед и психолог. Може да си запишете час за консултация с тях и да установите дали наистина детето ви има трудности в обучението си.
3. Създайте си ритуал за изпращане и посрещане от училище
Нека тръгването сутрин за училище да е съпроводено с приятни емоции. Например като заедно изберете дрехи за училище, приготвите закуска или пък като попеете любима песен, докато пътувате. Вечер, когато отново сте заедно, може да се отбиете до любимо за детето място. Нека то да очаква това приятно събитие вечер, така денят му ще минава малко по-леко.
4. Рутина, свързана с ритъма „сън-бодърстване“
Уверете се, че детето ви има пълноценен сън – спи непробудно през цялата нощ. Често пъти един от признаците за тревожност е нарушение на съня и апетита. Изграденият ритъм „сън-бодърстване“ успокояват все още незрялата нервна система на детето. Избягвайте стимулиращи храни и напитки, както и телевизия и интернет до късно вечер.
5. Помогнете на детето на изрази емоциите си
Ако на детето му е трудно да сподели трудните си преживявания в училище, подхванете разговор. Задавайте му конкретни и отворени въпроси от типа: „Какво интересно се случи днес в училище?“, „Какво ново научи?“, „Какво те затрудни най-много?“, „А с кое се справи най-лесно?“, „Разкажи за децата от твоя клас, кого харесваш, а кого не?“. По този начин предразполагате детето да сподели, а не да се чувства сякаш е на разпит.
6. Посрещнете тревогата с хумор
Опитайте се да предизвикате у детето положителна емоция по отношение на тревогата му. Звучи парадоксално, да. Когато страхът стане смешен, вече не е страх и няма власт на детето. Може да измислите смешно име на страха или трудността му, да я нарисувате или моделирате от пластилин. Целта е да се забавлявате. Също може да му разкажете ваша смешна случка от училище или как вие сте преминали през собствените си тревоги успешно. По този начин ще покажете на детето, че не само в преживяването си, като усети вашето разбиране и подкрепа.
Автор: Милена Николаева – психолог, психотерапевт
