Много често родителите се чудят защо детето им е толкова срамежливо, защо му е трудно да се заиграва с други деца. Но какво означава „срамежливо“?
Преди да сложим този етикет, нека да разгледаме индивидуалното му поведение у дома и навън сред непознати възрастни и деца.
Социалната тревожност при децата е често срещано явление. Има деца, които се нуждаят от време, докато свикнат с новата обстановка и установят контакт. Някои по-интровретни малчугани са погълнати от дейността си и дори не забелязват околните. При други тревогата от контакт с непознати често пъти е силна, тъй като не усещат опората на значимите възрастни зад гърба си.
Често това са ситуации при постъпване за първи път на детска градина, училище – места, където остават сами за по-дълго време.
Понятието „срамежлив“ може да се сведе до чувство на тревога или неудобство в социални отношения. Зад него стои чувството на срам, което се формира около третата година.
Това е времето, когато настъпва значителна потребност на детето да се отдели от родителя и да се „заяви“ пред света. За разлика от страха, гнева, радостта и тъгата, които са вродени чувства, срамът е придобит. Той е пряко свързан със социалната среда.
Наред с желанието на детето да се отдели от родителя и да покаже себе си, възниква и потребността от одобрение и приемане. А това се случва, когато се впусне в контакт с непознати връстници и възрастни.
Срам и социална тревожност при децата: каква е разликата
Срамът е нужен на детето, за да регулира отношенията си извън семейството. Той му показва кога едно поведение не е приемливо. Стремежът му е да получи одобрение от средата. А срамът възниква, когато детето почувства, че действията му ще предизвикат отхвърлянето му.
Докато тревогата от общуването с непознати блокира инициативата му да развива и обогатява социалните си умения.
Как да разпознаете признаците на социалната тревожност?
Социалната тревожност има няколко отличителни белега:
- Телесни симптоми: болки в стомаха и главата, разстройство, температура, за които няма медицински причини.
- Панически страх от раздяла с родителя и прекомерна привързаност към единия и/или двамата родители.
- Отказ да напуска дома си.
- Упорито нежелание да посещава детската градина или училището.
- Нежелание или страх от общуване с непознати.
- Силно притеснение да зададе въпрос на учителя.
- Страх да от негативна оценка или неодобрение.
Как да помогнете на детето си да се справи със социалната тревожност
Първо и най-важно е да цените и да се съобразите с уникалността на детето си. След това можете заедно да обсъдите начини как да преодолее социалната тревожност, които да са приемливи за него. Така то ще може с лекота да се сприятелява с нови деца, да участва в групи и да показва талантите си пред света.
Ето няколко идеи откъде да започнете:
- Подкрепете детето си като откликвате на нуждите му.
Откликващият родител е този, който най-напред знае как да регулира собствената си тревожност и реакции.
По-сензитивното дете се нуждае от насърчение при нови контакти. Но е добре да му дадете пространство то да реши кога да подели играчките си с другите деца, например. Добре е да не му налагате кога да се запознае и играе с нови деца.
При среща с непознат за него възрастен не го засрамвайте, ако не желае да го поздрави или да говори с него.
2. Покажете му своя начин да общувате здравословно с другите. Децата се учат като ви подражават.
Тук дори не е нужно да правите нещо специално. Достатъчно е да проявите вежливост към непознати в обичайни ситуации, например в парка, магазина, градския транспорт или сред ваши приятели.
Децата забелязват, когато се притичваме на помощ на някого или когато разменим няколко любезни думи с непознати хора на улицата.
3. Не го учете да се страхува от непознати възрастни, а на кого да се доверява.
Вероятно всеки е чувал изрази от типа: „Ако не ме слушаш, ще викна полицая/онзи страшен чичко/съседа Х да ти скъса ушите!“. Подобни думи не само, че не вразумяват детето, а му създават страх от общуване с непознати.
Възникналото недоверие към тях, ще му попречи при опасна ситуация да потърси помощ. Няма да може да различава „добрия“ от „лошия“ възрастен.
4. Не му поставяйте етикет „срамежливо“.
Тук е важно да не окачествявате детето като срамежливо особено пред други хора. За него вие сте най-значимият референт и ви вярва безпрекословно. Чуе ли вашето мнение, ще го припознае като свое качество.
Поставянето на етикети е едно от нещата, които отключват социална тревожност у децата.
5. Бъдете емпатични към тревогите му и не го карайте да се срамува от чувствата си.
Изслушвайте притесненията на детето си, колкото и неоснователни да ви се струват. Така му давате знак, че няма нищо нередно в това човек да се страхува.
Валидирането на чувствата позволява на детето да споделя за тях без да бъде порицано. Изрази като: „Няма от какво да се страхуваш!“, „Хайде, голям си вече да се плашиш!“ и др. ще създадат дистанция между вас и детето.
У него ще остане усещането, че няма право да се чувства така и ще спре да ви споделя преживяванията си.
6. Покажете му как да изразява нуждите си и да отстоява себе си в социални среда.
Покажете му, че не е страшно да бъдеш отхвърлен от другите, ако техните действия те карат да се чувстваш зле. Детето има нужда да получи увереност и да се защити, когато границите му са нарушени.
Подходящи насърчителни думи, които да използва, са: „Сега е мой ред да се кача на люлката!“, „Не ми харесва, когато ми казваш/правиш…“, „Няма да играя с теб, ако ме обиждаш/неспазваш правилата на играта!“.
7. Ако детето ви се тревожи и не може да обясни защо, кажете му, че вътре в него има страх, който е добре да изрази.
Добър повод да си поговорите за чувствата. Може да му обясните, че те са нашият компас, който сочи накъде се движим. Чувствата живеят вътре в нас и възникват без ние да искаме, но можем да ги управляваме.
Когато детето изпитва неприятни чувства, има склонност да ги потиска. Тук е моментът да му кажете, че ако не обръщаме внимание на страха, например, той става по-голям и ни контролира.
Затова е добре да споделяме и да изразяваме как се чувстваме. Ако детето е объркано и не може да назове чувствата си, насочете го: „Разкажи ми какво се случи.“, „Къде в тялото си усещаш това…“, „Какво би направил, за да не се страхуваш повече?“ и т.н. Избягвайте да му вменявате чувства и състояния, а по-скоро изследвайте заедно какво се случва с него.
8. Научете го, че си струва да имаш поне един добър приятел, с когото да споделяш.
Не се притеснявайте, ако детето ви не е заобиколено от много деца и не е център на играта. Може би просто няма нужда от това. Научете го, че приятелството е ценно заради това, че винаги може да споделяш тревогите и притесненията си и ще бъдеш изслушан. По този начин ще се почувства свързано и прието заради това, което е.
Автор: Милена Николаева – психолог