психология, Родители

Волята като психичен процес – ключ към добрата самооценка

Волята е онази способност на човешкия ум, която активира всеки наш стремеж. Тя ни помага да преодоляваме препятствията; насърчава ни да продължим дори когато изглежда трудно и превръща идеите ни в конкретни действия. За децата волята е ключова за изграждането на самооценката, саморегулацията и устойчивостта пред предизвикателствата. Този важен психичен процес стои в основата на успешното учене и е част от нашата индивидуалност.

Какво е волята?

Волята е сложна, активна и съзнателна психична дейност, в която се изразява и реализира личността. Нейни характеристики са:

  • Съзнателност – реализирането на всяко действие е нужно активно съзнание.
  • Свобода на действията – потребностите е нужно да е задоволят чрез набора от възможности, които стоят пред личността.
  • Цели – те насочват волевия акт към реализация и определят нивото на мотивация.
  • Обмисляне на пътищата за постигане на целите – тук се разкрива потенциала на личността да координира, избира и планира начините за постигане на целта. Активира мисловните процеси.
  • Вземане на решение и изпълнението му въз основа на мотивите.
  • Мотивация – вътрешният двигател, който ни подтиква към действие.
  • Регулация – способността да се съсредоточим, да отложим моментното удоволствие и да устоим на разсейващите фактори.

Защо волята е важна за децата?

  • Саморегулация и концентрация: Добре развитият волеви контрол помага на детето да фокусира вниманието си и да устои пред трудностите и разсейването.
  • Устойчивост пред провал:В процеса на учене винаги се срещат препятствия, които лесно могат да демотивират децата. Волеизявата да продължиш след неуспех е ключова за бъдещите постижения особено в ученическа възраст.
  • Самооценка: Изпълнението на поставени задачи повишава увереността, създавайки положителен цикъл на самоувереност, самоуважение и мотивация, което спомага да развитие на здрава самооценка.

Как да помогнем на детето да развие волевите си умения?

  1. От първите дни след раждането – започва с изграждане на режим на бебето, включващ правилен ритъм сън-бодърстване, кърмене, тоалет и др. дейности, свързани с грижата му. Така се поставят основите на базовите стереотипи на поведение, върху които се развива волевия процес.
  2. Предучилищна възраст – развитие на способностите за самообслужване, подреждане на играчки, извършване на дребни домакински задачи, спазване на график, подреждане на лични вещи и др. Всички тези дейности формират поведението на детето, върху които стъпват способността да носи отговорност, както и мисловните функции за целенасочена дейност и самостоятелност.
  3. Училищна възраст – ако сме успели да изградим правилен режим, граници и рутина у детето, то в училищна възраст то ще може само да си поставя цели, да определя задачите си и в крайна сметка свободно да изразява волята си, така че да реализира себе си успешно.

Какво НЕ помага?

Поученията, морализаторстването, споровете, прекалените съвети формират у детето негативните характеристики на волевия процес като безсмисленото упорство и бунтът към правилата и реда.

Диктуването на задължения, наградите и наказанията също не дават добри резултати, напротив формират неподчинение, карат детето да нарушава йерархията в семейната система, да лъже и манипулира.

Насоки за родители и деца

ДейностОписаниеЦел
Подобряване на регулацията и концентрациятаПланирайте деня като включите дейности, свързани с движение сред природата. Определете кратки почивки между задачите, в които детето да е на тихо и спокойно място. Може да му определите кът с фиджет играчки, пъзели, музика и т.н.Подобряване на познавателните процеси
Училищни задълженияАко детето има трудности със самоподготовката за училище, предложете му да разделите задачите на интервали с кратки почивки. Малките стъпки към големите постижения мотивират за справяне.Развитие на търпение, отговорност и последователност
Време за дететоОпределете време от деня или ден от седмицата, в което детето да избере любима дейност, която да извършите заедно. Дайте му възможност то само да избере, планира и реализира дейността, а вие го следвайте и подкрепяйте.Изграждане на доверителни отношения родител-дете; насърчаване на самостоятелността; изграждане на самооценка.

Заключение

Волята е сърцето на личността, благодарение на нея ние се отличаваме един от друг, влизаме във взаимодействие и разкриваме уменията и знанията си пред света. Често пъти възрастните забравят, че освен „трябва“ и „мога“, съществува и „искам“ – глаголът на волята. Той ни е нужен, за да реализираме потенциала и същността си, да поставяме граници, да заявим себе си и да пожелаем.

Източници:

Трифонов, Т., Обща психология, С., 1996

Родители

Защо провалът е добър за развитието на детето

В днешния свят на постижения „провал“ е лоша дума. Успехът е права възходяща линия към върха. Сякаш да се провалиш означава, че не си способен на успех. Ако не е черно, значи е бяло. Точка! Ами, ако е розово или пък жълто?

 Свързването на успеха и провала като двете крайни точки на една права линия ни задължава да мислим в тесни рамки. Криво – право, добро-лошо, нищо по средата. Пък точно там, в средата, се крият нюансите, които правят живота да изглежда като една безкрайна плетеница от случки. А те носят опит и знания. Защото провалът учи.

Защо е добре децата да се научат да се провалят преди да се научат да успяват

Сигурно поне веднъж сте били свидетели на някоя от следните случки. Двегодишен човек се мъчи да вкара дървено кубче в пластмасова бутилка. Или пък току-що проходил малчуган бута уверено напред собствената си количка без дори да гледа пътя напред. А колко е трудно да си сложиш ръкавиците ще ви покаже всеки възпитаник на яслата. Общото между тези деца е, че никое от тях не се отказва веднага, а опитва. Отказваме ги ние с фрази като: „Чакай аз!“, „Не така, остави на мен!“, „Не можеш! Спри!“ и т.н. В началото думите ни сякаш не достигат ушите им. Но с времето ние сме толкова убедителни, че те спират с опитите си разочаровани. И тук е критичният момент. Да не ги откажем да опитват.

Ако сме достатъчно търпеливи, ще видим, че малкият човек ни търси за помощ – да развием капачката на бутилката или пък да му обуем обувката. Но не веднага. Той има нужда от нас и ние сме там да го научим. Но първо има нужда да опита сам и да се провали. И то много пъти.

5 качества, които провалът изгражда у детето

Това са на пръв поглед обикновени ситуации, но критични. Те поставят фундамента, върху който ще се гради успеха на личността през целия живот. Провалът учи детето на:

  • мотивация за справяне
  • психологическа устойчивост при критични ситуации или резилианс
  • стремеж задачата да бъде завършена докрай
  • контрол над импулсите или инхибиторен контрол (част от т.нар. екзекутивни функции, за които ще стане дума в следващи статии)
  • радост от постижението.

Петте изброени качества са взаимосвързани като наличието на всяко едно обуславя изграждането на другото. Нека ги разгледаме поотделно.

Мотивация за справяне

Мотивацията е движещата сила за постигането на целта. Тя стои в основата на всеки успех. Когато стимулираме и подкрепяме детето да опитва нови дейности, ние изграждаме основната мотивационна програма в мозъка му.

Мотивираното дете не се отказва пред трудности, а опитва нови начини да постигне желания резултат. Така в мозъка му настъпват критични промени – развива се префронталният лоб, отговорен за планирането и организирането на всякa дейност.

Психологическа устойчивост (резилианс)

Това е сложен психологически процес, който помага на човек да устои и преодолее травматични събития или ситуации на провал. Когато детето падне от колелото и си ожули коляното, но въпреки това отново се качи  и овладее баланса на двете колела, това е справяне в критична ситуация.

Мотивацията (искам да се науча да карам колело) е подкрепена от психическата устойчивост (опитвам, но падам и пак опитвам) и резултатът е налице (мога да карам колело).

Задачата ви е да насърчавате и подпомагате опитите на детето.

Стремеж задачата да бъде завършена докрай

Това умение е особено важно в училищна възраст. Академичните постижения изискват изпълнението на задачи от няколко стъпки и е нужно постоянство.

 Основите му се поставят още в ранна възраст, например при оцветяването. Детето е възхитено от новата книжка за оцветяване и с ентусиазъм я прелиства. Започва безразборно да оцветява като избира произволни цветове и картинки.

Намесата ви тук е много важна. Може да го насърчите да завърши оцветяването на една картинка. Може да му помогнете да избере подходящи цветове като му задавате насочващи въпроси.

Целта е детето да е мотивирано да изпълни задачата докрай,  без да прескача от дейност в дейност. А мотивацията идва от споделеното внимание с вас.

Контрол на импулсите (инхибиторен контрол)

Детето започва да оцветява картинката и зарязва по средата задачата,  защото да оцветяваш е трудно. А и е бавно и скучно. То иска резултат сега. Но ако продължи да оцветява и види завършеното творение, това значи, че контролът на импулсите е задействан.

Мозъкът на детето е овладял неистовото желание да драска произволно и вместо това иска да оцвети и да се наслади на резултата. Инихибиторният контрол е задължителен при дейности, изискващи методичност и постоянство.

Вашата роля е да насърчавате детето с думи като „Харесва ми как си оцветил дървото! Чудесно!, „Хайде да оцветим това цвете, я виж, всички си имат цвят, само то остана! Нека изберем цвят и за него!“.

Целта е не вие да завършите картинката, а то само, но с вашата позитивна подкрепа.

Радост от постижението

Вероятно се чудите защо пък точно радост. Не се ли подразбира, че успехът носи радост. Не винаги. Много често ние възрастните сме така устремени в постиженията, че когато най-после стигнем заветния връх, стоим апатични и се чудим: „Е, това ли беше!“.

Няма я радостта. Загубили сме я някъде там в детска възраст, когато някой ни се е скарал, че сме се изцапали в опит да отворим буркана със сладкото.

Или пък когато някой забързан възрастен ни е обул чорапите, докато ние тъкмо сме щели да нацелим правилната стратегия. Не, че сега не умеем да се обуваме или да отваряме буркани, обаче радостта от малките ежедневни успехи ни липсва.

Постижението е празник, а радостта е базовата емоция, която го валидира. Тя дава сила (мотивация) за следващо. Децата имат нужда да се радваме с тях, особено когато си обуват чорапите правилно.

И така, защо провалът е добър за децата?

Провалът учи децата, че опитът и грешката са полезни, защото водят към успех. Прави ги устойчиви, когато им се иска да се откажат, защото е твърде трудно. Стимулира ги да бъдат мотивирани на всеки етап от изпълнението на задачата.

И най-важното: учи ги да се радват, когато най-после овладеят някакво сложно умение. Спомнете си моментът, когато се научихте да карате велосипед без помощни колела, и ще ви залее вълна на гордост и удовлетворение. Това е радостта!

автор: Милена Николаева

снимка: интернет