За да можем да изкажем идеите и мислите си, ние трябва да ги облечем в думи. Думите от своя страна са комбинация от звукове. Овладяването на говорните звукове става спонтанно и непринудено в разговор с другите. При децата това се случва по подражание – слушат и виждат как мама и тати говорят и се учат как да артикулират. Всеки говорен звук има своя позиция и се отличава с различна степен на трудност. В речта на детето звуковете се появяват поетапно, като се върви от артикулационно по-простите и лесните към артикулационно по-сложните и трудни. Логопедите наричат това онтогенеза на говорните звукове.
Във възрастта от 0 до 1,5г. се появяват гласните звукове и съгласните М, П-Б. Съгласните М, П-Б се артикулират чрез двете устни. Те се смятат за началото на консонантното развитие. Интересното е, че артикулацията на тези звукове се подготвя още в утробата на майката, когато детето развива смукателния рефлекс.
Във възрастта от 1,5 до около 3г. се появяват звуковете Н, Т-Д, В-Ф, Й, К-Г, Х. Звуковете Н, Т-Д се учленяват чрез допиране на върха на езика към алвеоларния гребен (който се намира зад горните зъби). Звуковете Ф-В се артикулират чрез допира на горните зъби върху долна устна. Звуковете К-Г и Х се учленяват чрез допира на езика към мекото небце.
От 3г до около 5,5г. започва усвояването на звуковете С-З-Ц, Ш-Ж-Ч и Р-Л. Съскавите съгласни (С-З) се артикулират чрез допиране на върха на езика към долни зъби. Шушкавите съгласни (Ш-Ж) се артикулират чрез допиране на езика към твърдото небце. Най-накрая идват и заветните звукове Р-Л (тези, за които най-често се притесняват всички). Те са с най-сложна биомеханика и се появяват най-късно в говорното развитие. Отново и двата звука се учленяват с върха на езика, който е в горна позиция зад зъби и допира алвеолите. Разбира се за звук „Р“ трябва и много силна издишна въздушна струя, за да може да се появи характерният трептящ и вибриращ звук.
Тези възрастови срокове и тази периодизация не са абсолютни и варират според индивидуалните темпове на развитие на всяко дете. За нас логопедите обаче представляват диагностичен маркер. Приблизително около 6–годишна възраст е горната граница за развитието на артикулацията.
Ето за това няма нужда от притеснение, когато детето ви е на 3год., а все още изпуска и не може да артикулира звук „Р“ или „Л“. Тогава няма нужда от намесата на логопед. В повечето случаи изпускането или замяната е в рамките на нормалното (все пак децата се учат да говорят и колкото повече практикуват, толкова по-добри стават). Понякога обаче е нужна консултация и активна намеса на логопед, за да може трудностите в артикулацията да бъдат преодолени.
Но защо е важно да бъдат преодолени? Защото детето ще се чувства по-уверено и спокойно да изразява себе си и така ще общува по-лесно с връстници. И не на последно място, защото трудностите в устната реч могат да се прехвърлят и да повлияват овладяването на писмената реч. Ето затова, когато не са овладени всички звукове преди постъпването на детето в първи клас (7г.), може да потърсите помощта на специалист.
В следваща статия предстои да поговорим по-обстойно за това какво е артикулационно нарушение и какви са проявите му.
Автор: Гергана Илиева – логопед
