Автор: psychologo5

Все по-често в кабинета ни идват притеснени родители, чиито деца имат трудности в училище – не желаят да посещават часовете, показват ниски резултати на контролни и изпити, често се оплакват от болки в корема или пък вдигат температура.

Когато започнем разговор, почти винаги стигаме до един и същи извод – училището е виновно. А дали е така?

Напоследък все по-често се говори за „училищна тревожност“ – явление, провокирано от новите отговорности и среда, в която се намира детето. Ситуирана в училище тревожността тук не е по-различна, но е по-конкретна.

Свързана е на първо място с изискването пред детето да се справи с нови задачи самостоятелно; да показва академични постижения; да бъде старателно и прилежно. А родителят не е тук, за да му помогне.

На второ място идва авторитетът на учителя – този, който оценява, санкционира и изисква. Често това буди страх.

Децата реагират различно на страха – със стеснителност, тъга, изолация, но и с гняв, неприемливо поведение, дори и агресия. Добре е да проучим корените на поведението му.

Често пъти на децата им е трудно да се доверят на непознат възрастен, макар това да са техните учители. Страхът от провал и последваща санкция създават тревожност и това пречи на детето да сподели емоциите и притесненията си.

В много голяма част от случаите говорим за трудности в разбирането на учебния материал. Детето няма ресурса да обясни на учителя си къде изпитва затруднения, често пъти, защото го е страх от наказание или порицание.

В други случаи детето не може да се сприятели с връстници поради липса на достатъчно социални умения, характерови особености, срамежливост или пък изпитва социална тревожност.

Какво може да направи родителят?

1. Помогнете на детето да се довери на учителя си

Разговаряйте с учителите на детето и споделете притесненията си. Опитайте се да видите учителя като партньор, с когото сте в един екип и си имате взаимно доверие. Нека детето види, че заедно сте на негова страна. Вие и учителят имате задачата детето да се учи и развива, но спокойно и с увереност.

2. Идентифицирайте евентуални обучителни затруднения при детето

Тук отново е добре да се допитате до учителя как се справя детето в клас, как реагира на новите предизвикателства в училищна среда. Всяко училище разполага и с т.нар. „Екип за подкрепа на личностното развитие“, който включва най-често логопед и психолог. Може да си запишете час за консултация с тях и да установите дали наистина детето ви има трудности в обучението си.

3. Създайте си ритуал за изпращане и посрещане от училище

Нека тръгването сутрин за училище да е съпроводено с приятни емоции. Например като заедно изберете дрехи за училище, приготвите закуска или пък като попеете любима песен, докато пътувате. Вечер, когато отново сте заедно, може да се отбиете до любимо за детето място. Нека то да очаква това приятно събитие вечер, така денят му ще минава малко по-леко.

4. Рутина, свързана с ритъма „сън-бодърстване“

Уверете се, че детето ви има пълноценен сън – спи непробудно през цялата нощ. Често пъти един от признаците за тревожност е нарушение на съня и апетита. Изграденият ритъм „сън-бодърстване“ успокояват все още незрялата нервна система на детето. Избягвайте стимулиращи храни и напитки, както и телевизия и интернет до късно вечер.

5. Помогнете на детето на изрази емоциите си

Ако на детето му е трудно да сподели трудните си преживявания в училище, подхванете разговор. Задавайте му конкретни и отворени въпроси от типа: „Какво интересно се случи днес в училище?“, „Какво ново научи?“, „Какво те затрудни най-много?“, „А с кое се справи най-лесно?“, „Разкажи за децата от твоя клас, кого харесваш, а кого не?“. По този начин предразполагате детето да сподели, а не да се чувства сякаш е на разпит.

6. Посрещнете тревогата с хумор

Опитайте се да предизвикате у детето положителна емоция по отношение на тревогата му. Звучи парадоксално, да. Когато страхът стане смешен, вече не е страх и няма власт на детето. Може да измислите смешно име на страха или трудността му, да я нарисувате или моделирате от пластилин. Целта е да се забавлявате. Също може да му разкажете ваша смешна случка от училище или как вие сте преминали през собствените си тревоги успешно. По този начин ще покажете на детето, че не само в преживяването си, като усети вашето разбиране и подкрепа.

Автор: Милена Николаева – психолог, психотерапевт

През месец октомври „ПсихоЛого5“ стартира РАБОТИЛНИЦИ ЗА ДЕТСКО РАЗВИТИЕ!

Групите включват от 3 до 6 деца и са разделени по възрастов признак. Съобразени са с психологическите етапи на детското развитие и специфичните дейности, които го подпомагат. Използваме изцяло игрови подход, тъй като детството е периодът на игрите, а ученето е по-лесно и ефективно през преживяването.

Работилница 3 – 5 години

Ето някои от дейностите, които сме замислили:

• подпомагане на социално-емоционалното развитие на децата чрез съвместни групови задачи;
• развитие на езиково-говорните умения чрез сюжетно-ролеви игри и сюжетна артикулационна гимнастика;
• развитие на фината и общата моторика – билатерална и зрително-моторна координация; логоритмични сесии, включващи различни движения чрез смяна на ритъм и темпо;
• задачи по тематика чрез работни листове;
• сензорни игри и арт занимания, включващи петте сетива и тяхна правилна интеграция;

начало: м. октомври, всеки понеделник

време: 10:00 – 11:30 часа

за кого е подходящо: деца на възраст между 3 и 5 години (I и II група)

Работилница 5,5 – 7,5 години

Част от дейностите в тази работилница:

• развитие на познавателните процеси – мислене, памет, въображение, воля;
• развитие на фина моторика и графомоторни умения с цел подпомагане на водещата ръка и съответния за възрастта захват на пишещото средство;
• развитие на фонологично познание – подготовка за процесите на четене и писане;
• развитие на възприятно-представната сфера – обогатяване на пасивен и активен речник по теми;
• развитие на социални умения и емоционална регулация чрез сюжетно-ролеви и настолни игри и др.

начало: м. октомври, всеки понеделник

време: 16:00 – 18:00 часа

за кого е подходящо: деца на възраст между 5,5 и 7,5 години (III и IV група)

Кои сме ние?

Гери – бакалавър и магистър по логопедия и специалист по комуникативни нарушения на развитието,  с опит в превенцията и интервенцията на артикулационни, езикови и обучителни затруднения в предучилищна и училищна възраст.

Милена – психолог, психотерапевт под супервизия с опит в работата с обучителни затруднения и различни психо-емоционални и поведенчески нарушения в развитието на децата в предучилищна възраст.

За повече информация и записване може да ни потърсите на следните координати:

Гери – 0886874048

Милена – 0888662037

email: psychologo59@gmail.com

уебсайт: psychologo5.com

*Работилниците се провеждат при минимум 3 записани деца!*

През месец март 2023г.  Логопедия.БГ (www.logopedia.bg) организира за пети път кампания за безплатни консултации с водещи специалисти логопеди.

Времето на провеждане на кампанията за безплатни консултации с логопед не е случайно.

През месец март отбелязваме Европейския ден на логопедичната терапия (6-ти март), който българските логопеди разпознават и като свой професионален празник.

През тази година кампанията се провежда под надслов „Провери за да знаеш!“ и се фокусира върху необходимостта от регулярни консултации с логопед с цел проследяване на езиково-говорното развитие на децата и превенция на риска от изоставане в развитието на комуникативните умения.

Целта е да се осигури достъп до консултация с изявени специалисти логопеди в цялата страна и да популяризираме работата на езиково-говорните терапевти. Логопедите, които се включват в кампанията работят изцяло на доброволен принцип- водени от любовта към всяко дете.

На сайта: https://kauza.logopedia.bg/%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8 може да откриете и нас и да запишете БЕЗПЛАТНА консултация през месец март.

По време на участието ни в предаването Училище за родители говорим за причините за заекването в ранна детска възраст и как да помогнем на детето да ги преодолее.

През месец ноември 2022 год. се проведе логопедичен маратон, организиран от Академия за родители с подкрепата на Thinkle stars и Logopedia.bg. Уебинарът с наше участие разказва в детайл за езиковото развитие на децата и етапите, през които преминават в различните възрасти. Споделяме редица начини, игри и занимания, с които да подпомогнем детето, както и ориентираме кога е добре родителите да потърсят логопед.

Може да изгледате целия уебинар тук:

(35) Езиковото развитие на децата – YouTube

За да можем да изкажем идеите и мислите си, ние трябва да ги облечем в думи. Думите от своя страна са комбинация от звукове. Овладяването на говорните звукове става спонтанно и непринудено в разговор с другите. При децата това се случва по подражание – слушат и виждат как мама и тати говорят и се учат как да артикулират. Всеки говорен звук има своя позиция и се отличава с различна степен на трудност. В речта на детето звуковете се появяват поетапно, като се върви от артикулационно по-простите и лесните към артикулационно по-сложните и трудни.  Логопедите наричат това онтогенеза на говорните звукове.

Във възрастта от 0 до 1,5г. се появяват гласните звукове и съгласните М, П-Б. Съгласните М, П-Б се артикулират чрез двете устни. Те се смятат за началото на консонантното развитие. Интересното е, че артикулацията на тези звукове се подготвя още в утробата на майката, когато детето развива смукателния рефлекс.

Във възрастта от 1,5 до около 3г. се появяват звуковете Н, Т-Д, В-Ф, Й, К-Г, Х.  Звуковете Н, Т-Д се учленяват чрез допиране на върха на езика към алвеоларния гребен (който се намира зад горните зъби). Звуковете Ф-В се артикулират чрез допира на горните зъби върху долна устна. Звуковете К-Г и Х се учленяват чрез допира на езика към мекото небце.

От 3г до около 5,5г. започва усвояването на звуковете  С-З-Ц, Ш-Ж-Ч и Р-Л. Съскавите съгласни (С-З) се артикулират чрез допиране на върха на езика към долни зъби. Шушкавите съгласни (Ш-Ж) се артикулират чрез допиране на езика към твърдото небце. Най-накрая идват и заветните звукове Р-Л (тези, за които най-често се притесняват всички). Те са с най-сложна биомеханика и се появяват най-късно в говорното развитие. Отново и двата звука се учленяват с върха на езика, който е в горна позиция зад зъби и допира алвеолите. Разбира се за звук „Р“ трябва и много силна издишна въздушна струя, за да може да се появи характерният трептящ и вибриращ звук.

Тези възрастови срокове и тази периодизация не са абсолютни и варират според индивидуалните темпове на развитие на всяко дете. За нас логопедите обаче представляват диагностичен маркер. Приблизително около 6–годишна възраст е горната граница за развитието на артикулацията.

Ето за това няма нужда от притеснение, когато детето ви е на 3год., а все още  изпуска и не може да артикулира звук „Р“ или „Л“. Тогава няма нужда от намесата на логопед. В повечето случаи изпускането или замяната е в рамките на нормалното (все пак децата се учат да говорят и колкото повече практикуват, толкова по-добри стават). Понякога обаче е нужна консултация и активна намеса на логопед, за да може трудностите в артикулацията да бъдат преодолени.

Но защо е важно да бъдат преодолени? Защото детето ще се чувства по-уверено и спокойно да изразява себе си и така ще общува по-лесно с връстници. И не на последно място, защото трудностите в устната реч могат да се прехвърлят и да повлияват овладяването на писмената реч. Ето затова, когато не са овладени всички звукове преди постъпването на детето в първи клас (7г.), може да потърсите помощта на специалист.

В следваща статия предстои да поговорим по-обстойно за това какво е артикулационно нарушение и какви са проявите му.

Автор: Гергана Илиева – логопед

            Лятото е в разгара си, а мисълта за началото на учебната година лежи в сянка на плажната хавлия до нас. Тръгването на детска градина обикновено е съпроводено с доста тревога, сълзи и спорове. Има ли начин как да си ги спестим или поне да ги намалим до поносимо количество?

Ето с какво е свързан този труден преход.

Криза на тригодишната възраст: Защо детето плаче

            Във възрастта между 2,5 – 3 години детският мозък търпи бързо и критично за целия живот на човека развитие. Колкото повече се развива нервната система на детето и то придобива повече знания и умения за справяне с външния свят, толкова повече се развива и желанието му да бъде самостоятелно.

Сигурно всеки от вас е чувал изрази от типа: „Няма ти, аз!“, „Мога сам!“, „Дай аз!“, подплатени с нетърпящ възражение тон и позиция на тялото.

С тези думи малкият човек разбира и заявява, че стои отделно от родителя и е готов да завладее света (или поне околоблоковото пространство). Заявява и нуждата си от самостоятелност и свързване с външни за семейството връстници и възрастни.

Нямаше да се нарича криза, ако този процес не беше съпроводен с много емоции и от двете страни – родител и дете.

Завърта се един омагьосан кръг. Родителят си мисли дали детето ще се чувства добре в новата среда, ще се грижат ли за него, ще се храни ли или пък ще стои в ъгъла само и нещастно. В главата му нахлуват мисли за собственото му пребиваване в детската градина, а спомените невинаги са приятни.

И ето тревогата е налице. Тя автоматично се предава на малкия човек. Все още незрялата в тази възраст нервна система на детето регистрира заплашително количество страх. То все още не е способно да регулира емоциите си и резултатът е още по-голяма тревога. Тръгването в първия учебен ден е съпроводен от тръшкане, рев и запъване на входната врата.

В „най-добрия“ случай – сълзи и примирение с тежката съдба.

Как да накараме детето да иска да ходи на градина

Отговорът е: рутина, ритуали, граници. Ще ви покажа точно как да го постигнете стъпка по стъпка.

            1. Изградете рутина у детето

            Не бива да чакате септември да почука на врата, за да помогнете на детето да се подготви за детска градина. Ето как?

Противно на ширещите се митове, децата обичат рутината. Тя им носи предвидимост и им помага да навигират успешно в този така забързан и сложен свят на възрастните. Ето как.

След като вече знаете в коя детска градина е прието детето, може да си направите кратко пътешествие до там, като през целия път си говорите какви интересни неща ще се случват. През следващите дни нека обичайният ви маршрут да включва и преминаване през детската градина, ако е възможно.

Обяснете на детето с няколко думи какво е това място и какво ще прави то там. Както казва Ф. Долто, децата са езикови същества и разбират езика, независимо от възрастта си. Впрегнете думите във ваша полза.

Детската градина е възпитателна институция и поради това си има ясен режим. За да улесните детето да приема правилата на новото място, можете да му създадете сходна дневна рутина – ставане в определен час, закуска и обяд също. Не е нужно да изпадате в подробности. Идеята е да има повтаряемост, която ще даде на детето усещане за сигурност.

            2. Създайте ритуали и положителни преживявания

            Рутината би била доста скучна и досадна, ако ги нямаше специалните неща, с които правим живота си по-цветен. Ето някои хрумки.

Ако решите да си правите леки разходки, минавайки покрай детската градина, нека те са съпроводени с приятни преживявания. Като похапвате сладолед или карате колела, нека детето си създаде положителна паметова следа, с която да свързва пътя към детската градина. Може да си отделите специален ден, в който да отидете на пазар за неща за детска градина.

Не е нужно да правите грандиозни покупки. Достатъчно е нова пижамка, специално за детската градина, или раничка с любим герой. Включете въображението си и ще ви хрумнат още много приятни идеи. Не забравяйте – положителното преживяване създава хубав спомен.

            3. Създайте граници и следете за спазването им

            Въпросът за границите е валиден през целия житейски път на човека. Основите обаче се поставят тук, в ранното детство.

Подобно на рутината и правилата, границите помагат на детето успешно да се ориентира и развива в света около него. Чрез тях учи и систематизира новите знания, и най-вече, улесняват развитието на социалните му умения.

Ето няколко примера как да поставите здравословни граници на детето.

След като сте въвели известен ред в ежедневието (рутина) и сте я направили малко по-приемлива за детето (ритуал), можете да очаквате съпротиви от негова страна.

Как да ги преодолеете?

Чрез поставянето на граници. Първо определяте какво искате детето да направи през деня (напр. първо закусва, а след това играе), след това следете да го изпълни.

И тук настъпва трудността. Ако не поиска? Тогава въвеждате кратки, но ефективни изречения от типа: „Ако…, то…“, „Първо…, после…“ и т.н. Правилото е винаги когато забраните нещо на детето, да му разрешите друго нещо. Нужно е детето да знае какво може и какво не. Не след дълго ще усетите резултат. Но се иска търпение и постоянство.

Друг начин е да оставите детето само̀ да избере, но нека изборът винаги да е ограничен до две-три неща, определени от вас. По този начин хем му давате власт, хем контролът остава у вас. Резултатът е сговор и разбирателство.

            4. Включете таткото

            Както знаем, а може би не, бащите са добри в това да планират и схематизират нещата. Затова нека се възползваме от това чудесно качество. Във всяко едно от горните стъпки е нужно и двамата родители да участват в синхрон.

Докато майките са по-склонни да отстъпват, на татковците като че ли им се отдава повече да казват „не“. Затова, когато емоцията се нажежи, нека водачеството да поеме таткото, който със спокоен, но решителен тон, да по постави границите и правилата.

Критична е намесата на таткото и при воденето на детска градина сутрин. Известно е, че много често майките повече тъгуват при раздялата от децата. Затова нека сутрешното изпращане се осъществява от таткото – бързо, нежно, но и категорично. Бащите са добри в това. Това със сигурност ще отбележи точка в резултата на добрата адаптация на детето към детската градина.

Автор: Милена Николаева – психолог