Лятото е в разгара си, а мисълта за началото на учебната година лежи в сянка на плажната хавлия до нас. Тръгването на детска градина обикновено е съпроводено с доста тревога, сълзи и спорове. Има ли начин как да си ги спестим или поне да ги намалим до поносимо количество?
Ето с какво е свързан този труден преход.
Криза на тригодишната възраст: Защо детето плаче
Във възрастта между 2,5 – 3 години детският мозък търпи бързо и критично за целия живот на човека развитие. Колкото повече се развива нервната система на детето и то придобива повече знания и умения за справяне с външния свят, толкова повече се развива и желанието му да бъде самостоятелно.
Сигурно всеки от вас е чувал изрази от типа: „Няма ти, аз!“, „Мога сам!“, „Дай аз!“, подплатени с нетърпящ възражение тон и позиция на тялото.
С тези думи малкият човек разбира и заявява, че стои отделно от родителя и е готов да завладее света (или поне околоблоковото пространство). Заявява и нуждата си от самостоятелност и свързване с външни за семейството връстници и възрастни.
Нямаше да се нарича криза, ако този процес не беше съпроводен с много емоции и от двете страни – родител и дете.
Завърта се един омагьосан кръг. Родителят си мисли дали детето ще се чувства добре в новата среда, ще се грижат ли за него, ще се храни ли или пък ще стои в ъгъла само и нещастно. В главата му нахлуват мисли за собственото му пребиваване в детската градина, а спомените невинаги са приятни.
И ето тревогата е налице. Тя автоматично се предава на малкия човек. Все още незрялата в тази възраст нервна система на детето регистрира заплашително количество страх. То все още не е способно да регулира емоциите си и резултатът е още по-голяма тревога. Тръгването в първия учебен ден е съпроводен от тръшкане, рев и запъване на входната врата.
В „най-добрия“ случай – сълзи и примирение с тежката съдба.
Как да накараме детето да иска да ходи на градина
Отговорът е: рутина, ритуали, граници. Ще ви покажа точно как да го постигнете стъпка по стъпка.
1. Изградете рутина у детето
Не бива да чакате септември да почука на врата, за да помогнете на детето да се подготви за детска градина. Ето как?
Противно на ширещите се митове, децата обичат рутината. Тя им носи предвидимост и им помага да навигират успешно в този така забързан и сложен свят на възрастните. Ето как.
След като вече знаете в коя детска градина е прието детето, може да си направите кратко пътешествие до там, като през целия път си говорите какви интересни неща ще се случват. През следващите дни нека обичайният ви маршрут да включва и преминаване през детската градина, ако е възможно.
Обяснете на детето с няколко думи какво е това място и какво ще прави то там. Както казва Ф. Долто, децата са езикови същества и разбират езика, независимо от възрастта си. Впрегнете думите във ваша полза.
Детската градина е възпитателна институция и поради това си има ясен режим. За да улесните детето да приема правилата на новото място, можете да му създадете сходна дневна рутина – ставане в определен час, закуска и обяд също. Не е нужно да изпадате в подробности. Идеята е да има повтаряемост, която ще даде на детето усещане за сигурност.
2. Създайте ритуали и положителни преживявания
Рутината би била доста скучна и досадна, ако ги нямаше специалните неща, с които правим живота си по-цветен. Ето някои хрумки.
Ако решите да си правите леки разходки, минавайки покрай детската градина, нека те са съпроводени с приятни преживявания. Като похапвате сладолед или карате колела, нека детето си създаде положителна паметова следа, с която да свързва пътя към детската градина. Може да си отделите специален ден, в който да отидете на пазар за неща за детска градина.
Не е нужно да правите грандиозни покупки. Достатъчно е нова пижамка, специално за детската градина, или раничка с любим герой. Включете въображението си и ще ви хрумнат още много приятни идеи. Не забравяйте – положителното преживяване създава хубав спомен.
3. Създайте граници и следете за спазването им
Въпросът за границите е валиден през целия житейски път на човека. Основите обаче се поставят тук, в ранното детство.
Подобно на рутината и правилата, границите помагат на детето успешно да се ориентира и развива в света около него. Чрез тях учи и систематизира новите знания, и най-вече, улесняват развитието на социалните му умения.
Ето няколко примера как да поставите здравословни граници на детето.
След като сте въвели известен ред в ежедневието (рутина) и сте я направили малко по-приемлива за детето (ритуал), можете да очаквате съпротиви от негова страна.
Как да ги преодолеете?
Чрез поставянето на граници. Първо определяте какво искате детето да направи през деня (напр. първо закусва, а след това играе), след това следете да го изпълни.
И тук настъпва трудността. Ако не поиска? Тогава въвеждате кратки, но ефективни изречения от типа: „Ако…, то…“, „Първо…, после…“ и т.н. Правилото е винаги когато забраните нещо на детето, да му разрешите друго нещо. Нужно е детето да знае какво може и какво не. Не след дълго ще усетите резултат. Но се иска търпение и постоянство.
Друг начин е да оставите детето само̀ да избере, но нека изборът винаги да е ограничен до две-три неща, определени от вас. По този начин хем му давате власт, хем контролът остава у вас. Резултатът е сговор и разбирателство.
4. Включете таткото
Както знаем, а може би не, бащите са добри в това да планират и схематизират нещата. Затова нека се възползваме от това чудесно качество. Във всяко едно от горните стъпки е нужно и двамата родители да участват в синхрон.
Докато майките са по-склонни да отстъпват, на татковците като че ли им се отдава повече да казват „не“. Затова, когато емоцията се нажежи, нека водачеството да поеме таткото, който със спокоен, но решителен тон, да по постави границите и правилата.
Критична е намесата на таткото и при воденето на детска градина сутрин. Известно е, че много често майките повече тъгуват при раздялата от децата. Затова нека сутрешното изпращане се осъществява от таткото – бързо, нежно, но и категорично. Бащите са добри в това. Това със сигурност ще отбележи точка в резултата на добрата адаптация на детето към детската градина.
Автор: Милена Николаева – психолог
