Без категория

Признаци на социална тревожност при децата и как да им помогнем да я преодолеят

Много често родителите се чудят защо детето им е толкова срамежливо, защо му е трудно да се заиграва с други деца. Но какво означава „срамежливо“?

Преди да сложим този етикет, нека да разгледаме индивидуалното му поведение у дома и навън сред непознати възрастни и деца.

Социалната тревожност при децата е често срещано явление. Има деца, които се нуждаят от време, докато свикнат с новата обстановка и установят контакт. Някои по-интровретни малчугани са погълнати от дейността си и дори не забелязват околните. При други тревогата от контакт с непознати често пъти е силна, тъй като не усещат опората на значимите възрастни зад гърба си.

Често това са ситуации при постъпване за първи път на детска градина, училище – места, където остават сами за по-дълго време.

Понятието „срамежлив“ може да се сведе до чувство на тревога или неудобство в социални отношения. Зад него стои чувството на срам, което се формира около третата година.

Това е времето, когато настъпва значителна потребност на детето да се отдели от родителя и да се „заяви“ пред света. За разлика от страха, гнева, радостта и тъгата, които са вродени чувства, срамът е придобит. Той е пряко свързан със социалната среда.

Наред с желанието на детето да се отдели от родителя и да покаже себе си, възниква и потребността от одобрение и приемане. А това се случва, когато се впусне в контакт с непознати връстници и възрастни.

Срам и социална тревожност при децата: каква е разликата

Срамът е нужен на детето, за да регулира отношенията си извън семейството. Той му показва кога едно поведение не е приемливо. Стремежът му е да получи одобрение от средата. А срамът възниква, когато детето почувства, че действията му ще предизвикат отхвърлянето му. 

Докато тревогата от общуването с непознати блокира инициативата му да развива и обогатява социалните си умения.

Как да разпознаете признаците на социалната тревожност?

Социалната тревожност има няколко отличителни белега:

  • Телесни симптоми: болки в стомаха и главата, разстройство, температура, за които няма медицински причини.
  • Панически страх от раздяла с родителя и прекомерна привързаност към единия и/или двамата родители.
  • Отказ да напуска дома си.
  • Упорито нежелание да посещава детската градина или училището.
  • Нежелание или страх от общуване с непознати.
  • Силно притеснение да зададе въпрос на учителя.
  • Страх да от негативна оценка или неодобрение.

Как да помогнете на детето си да се справи със социалната тревожност

Първо и най-важно е да цените и да се съобразите с уникалността на детето си. След това можете заедно да обсъдите начини как да преодолее социалната тревожност, които да са приемливи за него.  Така то ще може с лекота да се сприятелява с нови деца, да участва в групи и да показва талантите си пред света.

Ето няколко идеи откъде да започнете:

  1. Подкрепете детето си като откликвате на нуждите му.

Откликващият родител е този, който най-напред знае как да регулира собствената си тревожност и реакции.

По-сензитивното дете се нуждае от насърчение при нови контакти. Но е добре да му дадете пространство то да реши кога да подели играчките си с другите деца, например. Добре е да не му налагате кога да се запознае и играе с нови деца.

При среща с непознат за него възрастен не го засрамвайте, ако не желае да го поздрави или да говори с него.

2. Покажете му своя начин да общувате здравословно с другите. Децата се учат като ви подражават.

Тук дори не е нужно да правите нещо специално. Достатъчно е да проявите вежливост към непознати в обичайни ситуации, например в парка, магазина, градския транспорт или сред ваши приятели.

Децата забелязват, когато се притичваме на помощ на някого или когато разменим няколко любезни думи с непознати хора на улицата.

3. Не го учете да се страхува от непознати възрастни, а на кого да се доверява.

Вероятно всеки е чувал изрази от типа: „Ако не ме слушаш, ще викна полицая/онзи страшен чичко/съседа Х да ти скъса ушите!“. Подобни думи не само, че не вразумяват детето, а му създават страх от общуване с непознати.

Възникналото недоверие към тях, ще му попречи при опасна ситуация да потърси помощ. Няма да може да различава „добрия“ от „лошия“ възрастен.

4. Не му поставяйте етикет „срамежливо“.

Тук е важно да не окачествявате детето като срамежливо особено пред други хора. За него вие сте най-значимият референт и ви вярва безпрекословно. Чуе ли вашето мнение, ще го припознае като свое качество.

Поставянето на етикети е едно от нещата, които отключват социална тревожност у децата.

5. Бъдете емпатични към тревогите му и не го карайте да се срамува от чувствата си.

Изслушвайте притесненията на детето си, колкото и неоснователни да ви се струват. Така му давате знак, че няма нищо нередно в това човек да се страхува.

Валидирането на чувствата позволява на детето да споделя за тях без да бъде порицано. Изрази като: „Няма от какво да се страхуваш!“, „Хайде, голям си вече да се плашиш!“ и др. ще създадат дистанция между вас и детето.

У него ще остане усещането, че няма право да се чувства така и ще спре да ви споделя преживяванията си.

6. Покажете му как да изразява нуждите си и да отстоява себе си в социални среда.

Покажете му, че не е страшно да бъдеш отхвърлен от другите, ако техните действия те карат да се чувстваш зле. Детето има нужда да получи увереност и да се защити, когато границите му са нарушени.

Подходящи насърчителни думи, които да използва, са: „Сега е мой ред да се кача на люлката!“, „Не ми харесва, когато ми казваш/правиш…“, „Няма да играя с теб, ако ме обиждаш/неспазваш правилата на играта!“.

7. Ако детето ви се тревожи и не може да обясни защо, кажете му, че вътре в него има страх, който е добре да изрази.

Добър повод да си поговорите за чувствата. Може да му обясните, че те са нашият компас, който сочи накъде се движим. Чувствата живеят вътре в нас и възникват без ние да искаме, но можем да ги управляваме.

Когато детето изпитва неприятни чувства, има склонност да ги потиска. Тук е моментът да му кажете, че ако не обръщаме внимание на страха, например, той става по-голям и ни контролира.

Затова е добре да споделяме и да изразяваме как се чувстваме. Ако детето е объркано и не може да назове чувствата си, насочете го: „Разкажи ми какво се случи.“, „Къде в тялото си усещаш това…“, „Какво би направил, за да не се страхуваш повече?“ и т.н. Избягвайте да му вменявате чувства и състояния, а по-скоро изследвайте заедно какво се случва с него.

8. Научете го, че си струва да имаш поне един добър приятел, с когото да споделяш.

Не се притеснявайте, ако детето ви не е заобиколено от много деца и не е център на играта. Може би просто няма нужда от това. Научете го, че приятелството е ценно заради това, че винаги може да споделяш тревогите и притесненията си и ще бъдеш изслушан. По този начин ще се почувства свързано и прието заради това, което е.

Автор: Милена Николаева – психолог


Warning: printf(): Too few arguments in /home/psyctttw/public_html/wp-content/themes/vandana-lite/inc/extras.php on line 118

You may also like

46 Comments

  1. Very good blog! Do you have any recommendations for aspiring writers?
    I’m planning to start my own site soon but I’m a little lost on everything.
    Would you advise starting with a free platform
    like WordPress or go for a paid option? There are so many options out there that I’m completely confused ..

    Any tips? Appreciate it!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *