Категория: Родители

Родители

Семинари за родители „Ти си ключът към промяната на своето дете“

psychologo5

📣ПсихоЛого5 и Фондация „Нови стъпки“ започват поредица от семинари за родители на деца със специални образователни потребности.
📣Нашата цел е да създадем защитено пространство, в което участниците да получат подкрепа в изграждането на устойчивост за справяне с предизвикателствата в живота. Семинарите ще ви дадат нови знания и практични идеи в отглеждането на дете със СОП.

❗️Фондация „Нови стъпки“ ще осигури безплатна грижа за децата на родителите, които ще участват, като е нужно предварително уведомяване за това дали ще водите дете. Местата са ограничени

❗️Семинарите ще се провеждат присъствено с предварителна регистрация на newstepsbulgaria@gmail.com и заплащане по банков път.
Такса за един семинар: 30 лв
Място на провеждане: ж.к. „Гоце Делчев“, бл.47 Е, офис 2
☎️Телефон за връзка: 0888420025

1️⃣Първият семинар от тази поредица ще бъде на тема:
„Как да разпознаем дали детето има проблеми в развитието?“
– Норми в ранното детско развитие
– Ранни маркери за нарушения в детското развитие
– Как да установим до колко е сериозно нарушението и какъв е ресурсът на детето?
– Как да проследим напредъка в развитието на детето?

🙋‍♀️Лектори:

Д-р Гергана Илиева-Златарева завършва бакалавърската и магистърската си степен по логопедия във Факултета по науки за образованието и изкуствата към СУ „Св. Климент Охридски“. През май 2024 година придобива своята докторска степен и успешно защитава своята дисертация на тема: „Взаимовръзка между нарушенията на устния и писмения език при билингвални ученици“. Работила е в предучилищна група за деца със специални образователни потребности. Има опит с деца от аутистичния спектър, езикови и говорни нарушения, обучителни затруднения и др. Понастоящем работи като частно практикуващ логопед в кабинет „ПсихоЛого5“, в Център за обществена подкрепа „Шанс“ към програма SOS детски селища и в детска градина №155 „Веселина“. Гергана Илиева-Златарева е базов специалист към СУ „Св. Климент Охридски“ и води стаж на бакалаври и магистри, специалност Логопедия. Има участие в научни конференции, уебинари както и в голям брой обучения в областта на логопедичната теория и практика.

Милена Николаева-Пантова е магистър по Психология от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и сертифициран психотерапевт към Дружеството по Позитивна психотерапия в България.
Започва професионалния си път в предучилищна група за деца със специални образователни потребности, където е част от екип, работещ с нарушения от аутистичния спектър, генетични заболявания и синдроми, обучителни и поведенчески трудности и др. Има успешен опит в работата си с деца с трудности в адаптацията и социализацията; консултирането на родители във връзка с преодоляването на възрастови кризи, развод, загуба на близки и др. В момента развива частната си практика в „ПсихоЛого5“ съвместно с Гергана Илиева-Златарева и като щатен психолог в ДГ №155 „Веселина“ гр. София.

Диана Хачикян е част от фондация „Нови стъпки“ от 2016-та година. Обучава се в подхода за неврологично развитие и работи във фондацията като специалист по неврологично развитие под супервизията на американски специалисти. През 2023г. завършва специализацията по Ерготерапия в приобщавощото образование в Нов Български Университет. Участва в организирането на събитията и лагерите на фондация „Нови стъпки“.

📣Календар на семинарите:
26.10.2024г. (събота) от 10:00ч. до 12:00ч.
23.11.2024г. (събота) от 10:00ч. до 12:00ч.
25.01.2025г. (събота) от 10:00ч. до 12:00ч.
22.02.2025г. (събота) от 10:00ч. до 12:00ч.
22.03.2025г. (събота) от 10:00ч. до 12:00ч.
26.04.2025г. (събота) от 10:00ч. до 12:00ч.
31.05.2025г. (събота) от 10:00ч. до 12:00ч.
21.06.2025г. (събота) от 10:00ч. до 12:00ч.

Очакваме ви!🙋‍♀️

*Организаторите си запазват правото за промяна на датите на семинара.

Родители

Училищна тревожност – как да подкрепим детето?

psychologo5

Все по-често в кабинета ни идват притеснени родители, чиито деца имат трудности в училище – не желаят да посещават часовете, показват ниски резултати на контролни и изпити, често се оплакват от болки в корема или пък вдигат температура.

Когато започнем разговор, почти винаги стигаме до един и същи извод – училището е виновно. А дали е така?

Напоследък все по-често се говори за „училищна тревожност“ – явление, провокирано от новите отговорности и среда, в която се намира детето. Ситуирана в училище тревожността тук не е по-различна, но е по-конкретна.

Свързана е на първо място с изискването пред детето да се справи с нови задачи самостоятелно; да показва академични постижения; да бъде старателно и прилежно. А родителят не е тук, за да му помогне.

На второ място идва авторитетът на учителя – този, който оценява, санкционира и изисква. Често това буди страх.

Децата реагират различно на страха – със стеснителност, тъга, изолация, но и с гняв, неприемливо поведение, дори и агресия. Добре е да проучим корените на поведението му.

Често пъти на децата им е трудно да се доверят на непознат възрастен, макар това да са техните учители. Страхът от провал и последваща санкция създават тревожност и това пречи на детето да сподели емоциите и притесненията си.

В много голяма част от случаите говорим за трудности в разбирането на учебния материал. Детето няма ресурса да обясни на учителя си къде изпитва затруднения, често пъти, защото го е страх от наказание или порицание.

В други случаи детето не може да се сприятели с връстници поради липса на достатъчно социални умения, характерови особености, срамежливост или пък изпитва социална тревожност.

Какво може да направи родителят?

1. Помогнете на детето да се довери на учителя си

Разговаряйте с учителите на детето и споделете притесненията си. Опитайте се да видите учителя като партньор, с когото сте в един екип и си имате взаимно доверие. Нека детето види, че заедно сте на негова страна. Вие и учителят имате задачата детето да се учи и развива, но спокойно и с увереност.

2. Идентифицирайте евентуални обучителни затруднения при детето

Тук отново е добре да се допитате до учителя как се справя детето в клас, как реагира на новите предизвикателства в училищна среда. Всяко училище разполага и с т.нар. „Екип за подкрепа на личностното развитие“, който включва най-често логопед и психолог. Може да си запишете час за консултация с тях и да установите дали наистина детето ви има трудности в обучението си.

3. Създайте си ритуал за изпращане и посрещане от училище

Нека тръгването сутрин за училище да е съпроводено с приятни емоции. Например като заедно изберете дрехи за училище, приготвите закуска или пък като попеете любима песен, докато пътувате. Вечер, когато отново сте заедно, може да се отбиете до любимо за детето място. Нека то да очаква това приятно събитие вечер, така денят му ще минава малко по-леко.

4. Рутина, свързана с ритъма „сън-бодърстване“

Уверете се, че детето ви има пълноценен сън – спи непробудно през цялата нощ. Често пъти един от признаците за тревожност е нарушение на съня и апетита. Изграденият ритъм „сън-бодърстване“ успокояват все още незрялата нервна система на детето. Избягвайте стимулиращи храни и напитки, както и телевизия и интернет до късно вечер.

5. Помогнете на детето на изрази емоциите си

Ако на детето му е трудно да сподели трудните си преживявания в училище, подхванете разговор. Задавайте му конкретни и отворени въпроси от типа: „Какво интересно се случи днес в училище?“, „Какво ново научи?“, „Какво те затрудни най-много?“, „А с кое се справи най-лесно?“, „Разкажи за децата от твоя клас, кого харесваш, а кого не?“. По този начин предразполагате детето да сподели, а не да се чувства сякаш е на разпит.

6. Посрещнете тревогата с хумор

Опитайте се да предизвикате у детето положителна емоция по отношение на тревогата му. Звучи парадоксално, да. Когато страхът стане смешен, вече не е страх и няма власт на детето. Може да измислите смешно име на страха или трудността му, да я нарисувате или моделирате от пластилин. Целта е да се забавлявате. Също може да му разкажете ваша смешна случка от училище или как вие сте преминали през собствените си тревоги успешно. По този начин ще покажете на детето, че не само в преживяването си, като усети вашето разбиране и подкрепа.

Автор: Милена Николаева – психолог, психотерапевт

Родители

Работилници за детско развитие

psychologo5

През месец октомври „ПсихоЛого5“ стартира РАБОТИЛНИЦИ ЗА ДЕТСКО РАЗВИТИЕ!

Групите включват от 3 до 6 деца и са разделени по възрастов признак. Съобразени са с психологическите етапи на детското развитие и специфичните дейности, които го подпомагат. Използваме изцяло игрови подход, тъй като детството е периодът на игрите, а ученето е по-лесно и ефективно през преживяването.

Работилница 3 – 5 години

Ето някои от дейностите, които сме замислили:

  • подпомагане на социално-емоционалното развитие на децата чрез съвместни групови задачи;
  • развитие на езиково-говорните умения чрез сюжетно-ролеви игри и сюжетна артикулационна гимнастика;
  • развитие на фината и общата моторика – билатерална и зрително-моторна координация; логоритмични сесии, включващи различни движения чрез смяна на ритъм и темпо;
  • задачи по тематика чрез работни листове;
  • сензорни игри и арт занимания, включващи петте сетива и тяхна правилна интеграция;

начало: м. октомври, всеки понеделник

време: 10:00 – 11:30 часа

за кого е подходящо: деца на възраст между 3 и 5 години (I и II група)

Работилница 5,5 – 7,5 години

Част от дейностите в тази работилница:

  • развитие на познавателните процеси – мислене, памет, въображение, воля;
  • развитие на фина моторика и графомоторни умения с цел подпомагане на водещата ръка и съответния за възрастта захват на пишещото средство;
  • развитие на фонологично познание – подготовка за процесите на четене и писане;
  • развитие на възприятно-представната сфера – обогатяване на пасивен и активен речник по теми;
  • развитие на социални умения и емоционална регулация чрез сюжетно-ролеви и настолни игри и др.

начало: м. октомври, всеки понеделник

време: 16:00 – 18:00 часа

за кого е подходящо: деца на възраст между 5,5 и 7,5 години (III и IV група)

Кои сме ние?

Гери – бакалавър и магистър по логопедия и специалист по комуникативни нарушения на развитието,  с опит в превенцията и интервенцията на артикулационни, езикови и обучителни затруднения в предучилищна и училищна възраст.

Милена – психолог, психотерапевт под супервизия с опит в работата с обучителни затруднения и различни психо-емоционални и поведенчески нарушения в развитието на децата в предучилищна възраст.

За повече информация и записване може да ни потърсите на следните координати:

Гери – 0886874048

Милена – 0888662037

email: psychologo59@gmail.com

уебсайт: psychologo5.com

*Работилниците се провеждат при минимум 3 записани деца!*

Родители

Признаци на социална тревожност при децата и как да им помогнем да я преодолеят

psychologo5

Много често родителите се чудят защо детето им е толкова срамежливо, защо му е трудно да се заиграва с други деца. Но какво означава „срамежливо“?

Преди да сложим този етикет, нека да разгледаме индивидуалното му поведение у дома и навън сред непознати възрастни и деца.

Социалната тревожност при децата е често срещано явление. Има деца, които се нуждаят от време, докато свикнат с новата обстановка и установят контакт. Някои по-интровретни малчугани са погълнати от дейността си и дори не забелязват околните. При други тревогата от контакт с непознати често пъти е силна, тъй като не усещат опората на значимите възрастни зад гърба си.

Често това са ситуации при постъпване за първи път на детска градина, училище – места, където остават сами за по-дълго време.

Понятието „срамежлив“ може да се сведе до чувство на тревога или неудобство в социални отношения. Зад него стои чувството на срам, което се формира около третата година.

Това е времето, когато настъпва значителна потребност на детето да се отдели от родителя и да се „заяви“ пред света. За разлика от страха, гнева, радостта и тъгата, които са вродени чувства, срамът е придобит. Той е пряко свързан със социалната среда.

Наред с желанието на детето да се отдели от родителя и да покаже себе си, възниква и потребността от одобрение и приемане. А това се случва, когато се впусне в контакт с непознати връстници и възрастни.

Срам и социална тревожност при децата: каква е разликата

Срамът е нужен на детето, за да регулира отношенията си извън семейството. Той му показва кога едно поведение не е приемливо. Стремежът му е да получи одобрение от средата. А срамът възниква, когато детето почувства, че действията му ще предизвикат отхвърлянето му. 

Докато тревогата от общуването с непознати блокира инициативата му да развива и обогатява социалните си умения.

Как да разпознаете признаците на социалната тревожност?

Социалната тревожност има няколко отличителни белега:

  • Телесни симптоми: болки в стомаха и главата, разстройство, температура, за които няма медицински причини.
  • Панически страх от раздяла с родителя и прекомерна привързаност към единия и/или двамата родители.
  • Отказ да напуска дома си.
  • Упорито нежелание да посещава детската градина или училището.
  • Нежелание или страх от общуване с непознати.
  • Силно притеснение да зададе въпрос на учителя.
  • Страх да от негативна оценка или неодобрение.

Как да помогнете на детето си да се справи със социалната тревожност

Първо и най-важно е да цените и да се съобразите с уникалността на детето си. След това можете заедно да обсъдите начини как да преодолее социалната тревожност, които да са приемливи за него.  Така то ще може с лекота да се сприятелява с нови деца, да участва в групи и да показва талантите си пред света.

Ето няколко идеи откъде да започнете:

  1. Подкрепете детето си като откликвате на нуждите му.

Откликващият родител е този, който най-напред знае как да регулира собствената си тревожност и реакции.

По-сензитивното дете се нуждае от насърчение при нови контакти. Но е добре да му дадете пространство то да реши кога да подели играчките си с другите деца, например. Добре е да не му налагате кога да се запознае и играе с нови деца.

При среща с непознат за него възрастен не го засрамвайте, ако не желае да го поздрави или да говори с него.

2. Покажете му своя начин да общувате здравословно с другите. Децата се учат като ви подражават.

Тук дори не е нужно да правите нещо специално. Достатъчно е да проявите вежливост към непознати в обичайни ситуации, например в парка, магазина, градския транспорт или сред ваши приятели.

Децата забелязват, когато се притичваме на помощ на някого или когато разменим няколко любезни думи с непознати хора на улицата.

3. Не го учете да се страхува от непознати възрастни, а на кого да се доверява.

Вероятно всеки е чувал изрази от типа: „Ако не ме слушаш, ще викна полицая/онзи страшен чичко/съседа Х да ти скъса ушите!“. Подобни думи не само, че не вразумяват детето, а му създават страх от общуване с непознати.

Възникналото недоверие към тях, ще му попречи при опасна ситуация да потърси помощ. Няма да може да различава „добрия“ от „лошия“ възрастен.

4. Не му поставяйте етикет „срамежливо“.

Тук е важно да не окачествявате детето като срамежливо особено пред други хора. За него вие сте най-значимият референт и ви вярва безпрекословно. Чуе ли вашето мнение, ще го припознае като свое качество.

Поставянето на етикети е едно от нещата, които отключват социална тревожност у децата.

5. Бъдете емпатични към тревогите му и не го карайте да се срамува от чувствата си.

Изслушвайте притесненията на детето си, колкото и неоснователни да ви се струват. Така му давате знак, че няма нищо нередно в това човек да се страхува.

Валидирането на чувствата позволява на детето да споделя за тях без да бъде порицано. Изрази като: „Няма от какво да се страхуваш!“, „Хайде, голям си вече да се плашиш!“ и др. ще създадат дистанция между вас и детето.

У него ще остане усещането, че няма право да се чувства така и ще спре да ви споделя преживяванията си.

6. Покажете му как да изразява нуждите си и да отстоява себе си в социални среда.

Покажете му, че не е страшно да бъдеш отхвърлен от другите, ако техните действия те карат да се чувстваш зле. Детето има нужда да получи увереност и да се защити, когато границите му са нарушени.

Подходящи насърчителни думи, които да използва, са: „Сега е мой ред да се кача на люлката!“, „Не ми харесва, когато ми казваш/правиш…“, „Няма да играя с теб, ако ме обиждаш/неспазваш правилата на играта!“.

7. Ако детето ви се тревожи и не може да обясни защо, кажете му, че вътре в него има страх, който е добре да изрази.

Добър повод да си поговорите за чувствата. Може да му обясните, че те са нашият компас, който сочи накъде се движим. Чувствата живеят вътре в нас и възникват без ние да искаме, но можем да ги управляваме.

Когато детето изпитва неприятни чувства, има склонност да ги потиска. Тук е моментът да му кажете, че ако не обръщаме внимание на страха, например, той става по-голям и ни контролира.

Затова е добре да споделяме и да изразяваме как се чувстваме. Ако детето е объркано и не може да назове чувствата си, насочете го: „Разкажи ми какво се случи.“, „Къде в тялото си усещаш това…“, „Какво би направил, за да не се страхуваш повече?“ и т.н. Избягвайте да му вменявате чувства и състояния, а по-скоро изследвайте заедно какво се случва с него.

8. Научете го, че си струва да имаш поне един добър приятел, с когото да споделяш.

Не се притеснявайте, ако детето ви не е заобиколено от много деца и не е център на играта. Може би просто няма нужда от това. Научете го, че приятелството е ценно заради това, че винаги може да споделяш тревогите и притесненията си и ще бъдеш изслушан. По този начин ще се почувства свързано и прието заради това, което е.

Автор: Милена Николаева – психолог

Родители

Защо провалът е добър за развитието на детето

psychologo5

В днешния свят на постижения „провал“ е лоша дума. Успехът е права възходяща линия към върха. Сякаш да се провалиш означава, че не си способен на успех. Ако не е черно, значи е бяло. Точка! Ами, ако е розово или пък жълто?

 Свързването на успеха и провала като двете крайни точки на една права линия ни задължава да мислим в тесни рамки. Криво – право, добро-лошо, нищо по средата. Пък точно там, в средата, се крият нюансите, които правят живота да изглежда като една безкрайна плетеница от случки. А те носят опит и знания. Защото провалът учи.

Защо е добре децата да се научат да се провалят преди да се научат да успяват

Сигурно поне веднъж сте били свидетели на някоя от следните случки. Двегодишен човек се мъчи да вкара дървено кубче в пластмасова бутилка. Или пък току-що проходил малчуган бута уверено напред собствената си количка без дори да гледа пътя напред. А колко е трудно да си сложиш ръкавиците ще ви покаже всеки възпитаник на яслата. Общото между тези деца е, че никое от тях не се отказва веднага, а опитва. Отказваме ги ние с фрази като: „Чакай аз!“, „Не така, остави на мен!“, „Не можеш! Спри!“ и т.н. В началото думите ни сякаш не достигат ушите им. Но с времето ние сме толкова убедителни, че те спират с опитите си разочаровани. И тук е критичният момент. Да не ги откажем да опитват.

Ако сме достатъчно търпеливи, ще видим, че малкият човек ни търси за помощ – да развием капачката на бутилката или пък да му обуем обувката. Но не веднага. Той има нужда от нас и ние сме там да го научим. Но първо има нужда да опита сам и да се провали. И то много пъти.

5 качества, които провалът изгражда у детето

Това са на пръв поглед обикновени ситуации, но критични. Те поставят фундамента, върху който ще се гради успеха на личността през целия живот. Провалът учи детето на:

  • мотивация за справяне
  • психологическа устойчивост при критични ситуации или резилианс
  • стремеж задачата да бъде завършена докрай
  • контрол над импулсите или инхибиторен контрол (част от т.нар. екзекутивни функции, за които ще стане дума в следващи статии)
  • радост от постижението.

Петте изброени качества са взаимосвързани като наличието на всяко едно обуславя изграждането на другото. Нека ги разгледаме поотделно.

Мотивация за справяне

Мотивацията е движещата сила за постигането на целта. Тя стои в основата на всеки успех. Когато стимулираме и подкрепяме детето да опитва нови дейности, ние изграждаме основната мотивационна програма в мозъка му.

Мотивираното дете не се отказва пред трудности, а опитва нови начини да постигне желания резултат. Така в мозъка му настъпват критични промени – развива се префронталният лоб, отговорен за планирането и организирането на всякa дейност.

Психологическа устойчивост (резилианс)

Това е сложен психологически процес, който помага на човек да устои и преодолее травматични събития или ситуации на провал. Когато детето падне от колелото и си ожули коляното, но въпреки това отново се качи  и овладее баланса на двете колела, това е справяне в критична ситуация.

Мотивацията (искам да се науча да карам колело) е подкрепена от психическата устойчивост (опитвам, но падам и пак опитвам) и резултатът е налице (мога да карам колело).

Задачата ви е да насърчавате и подпомагате опитите на детето.

Стремеж задачата да бъде завършена докрай

Това умение е особено важно в училищна възраст. Академичните постижения изискват изпълнението на задачи от няколко стъпки и е нужно постоянство.

 Основите му се поставят още в ранна възраст, например при оцветяването. Детето е възхитено от новата книжка за оцветяване и с ентусиазъм я прелиства. Започва безразборно да оцветява като избира произволни цветове и картинки.

Намесата ви тук е много важна. Може да го насърчите да завърши оцветяването на една картинка. Може да му помогнете да избере подходящи цветове като му задавате насочващи въпроси.

Целта е детето да е мотивирано да изпълни задачата докрай,  без да прескача от дейност в дейност. А мотивацията идва от споделеното внимание с вас.

Контрол на импулсите (инхибиторен контрол)

Детето започва да оцветява картинката и зарязва по средата задачата,  защото да оцветяваш е трудно. А и е бавно и скучно. То иска резултат сега. Но ако продължи да оцветява и види завършеното творение, това значи, че контролът на импулсите е задействан.

Мозъкът на детето е овладял неистовото желание да драска произволно и вместо това иска да оцвети и да се наслади на резултата. Инихибиторният контрол е задължителен при дейности, изискващи методичност и постоянство.

Вашата роля е да насърчавате детето с думи като „Харесва ми как си оцветил дървото! Чудесно!, „Хайде да оцветим това цвете, я виж, всички си имат цвят, само то остана! Нека изберем цвят и за него!“.

Целта е не вие да завършите картинката, а то само, но с вашата позитивна подкрепа.

Радост от постижението

Вероятно се чудите защо пък точно радост. Не се ли подразбира, че успехът носи радост. Не винаги. Много често ние възрастните сме така устремени в постиженията, че когато най-после стигнем заветния връх, стоим апатични и се чудим: „Е, това ли беше!“.

Няма я радостта. Загубили сме я някъде там в детска възраст, когато някой ни се е скарал, че сме се изцапали в опит да отворим буркана със сладкото.

Или пък когато някой забързан възрастен ни е обул чорапите, докато ние тъкмо сме щели да нацелим правилната стратегия. Не, че сега не умеем да се обуваме или да отваряме буркани, обаче радостта от малките ежедневни успехи ни липсва.

Постижението е празник, а радостта е базовата емоция, която го валидира. Тя дава сила (мотивация) за следващо. Децата имат нужда да се радваме с тях, особено когато си обуват чорапите правилно.

И така, защо провалът е добър за децата?

Провалът учи децата, че опитът и грешката са полезни, защото водят към успех. Прави ги устойчиви, когато им се иска да се откажат, защото е твърде трудно. Стимулира ги да бъдат мотивирани на всеки етап от изпълнението на задачата.

И най-важното: учи ги да се радват, когато най-после овладеят някакво сложно умение. Спомнете си моментът, когато се научихте да карате велосипед без помощни колела, и ще ви залее вълна на гордост и удовлетворение. Това е радостта!

автор: Милена Николаева

снимка: интернет

Родители

Детето не иска да ходи на градина: как да решите проблема?

psychologo5

            Лятото е в разгара си, а мисълта за началото на учебната година лежи в сянка на плажната хавлия до нас. Тръгването на детска градина обикновено е съпроводено с доста тревога, сълзи и спорове. Има ли начин как да си ги спестим или поне да ги намалим до поносимо количество?

Ето с какво е свързан този труден преход.

Криза на тригодишната възраст: Защо детето плаче

            Във възрастта между 2,5 – 3 години детският мозък търпи бързо и критично за целия живот на човека развитие. Колкото повече се развива нервната система на детето и то придобива повече знания и умения за справяне с външния свят, толкова повече се развива и желанието му да бъде самостоятелно.

Сигурно всеки от вас е чувал изрази от типа: „Няма ти, аз!“, „Мога сам!“, „Дай аз!“, подплатени с нетърпящ възражение тон и позиция на тялото.

С тези думи малкият човек разбира и заявява, че стои отделно от родителя и е готов да завладее света (или поне околоблоковото пространство). Заявява и нуждата си от самостоятелност и свързване с външни за семейството връстници и възрастни.

Нямаше да се нарича криза, ако този процес не беше съпроводен с много емоции и от двете страни – родител и дете.

Завърта се един омагьосан кръг. Родителят си мисли дали детето ще се чувства добре в новата среда, ще се грижат ли за него, ще се храни ли или пък ще стои в ъгъла само и нещастно. В главата му нахлуват мисли за собственото му пребиваване в детската градина, а спомените невинаги са приятни.

И ето тревогата е налице. Тя автоматично се предава на малкия човек. Все още незрялата в тази възраст нервна система на детето регистрира заплашително количество страх. То все още не е способно да регулира емоциите си и резултатът е още по-голяма тревога. Тръгването в първия учебен ден е съпроводен от тръшкане, рев и запъване на входната врата.

В „най-добрия“ случай – сълзи и примирение с тежката съдба.

Как да накараме детето да иска да ходи на градина

Отговорът е: рутина, ритуали, граници. Ще ви покажа точно как да го постигнете стъпка по стъпка.

            1. Изградете рутина у детето

            Не бива да чакате септември да почука на врата, за да помогнете на детето да се подготви за детска градина. Ето как?

Противно на ширещите се митове, децата обичат рутината. Тя им носи предвидимост и им помага да навигират успешно в този така забързан и сложен свят на възрастните. Ето как.

След като вече знаете в коя детска градина е прието детето, може да си направите кратко пътешествие до там, като през целия път си говорите какви интересни неща ще се случват. През следващите дни нека обичайният ви маршрут да включва и преминаване през детската градина, ако е възможно.

Обяснете на детето с няколко думи какво е това място и какво ще прави то там. Както казва Ф. Долто, децата са езикови същества и разбират езика, независимо от възрастта си. Впрегнете думите във ваша полза.

Детската градина е възпитателна институция и поради това си има ясен режим. За да улесните детето да приема правилата на новото място, можете да му създадете сходна дневна рутина – ставане в определен час, закуска и обяд също. Не е нужно да изпадате в подробности. Идеята е да има повтаряемост, която ще даде на детето усещане за сигурност.

            2. Създайте ритуали и положителни преживявания

            Рутината би била доста скучна и досадна, ако ги нямаше специалните неща, с които правим живота си по-цветен. Ето някои хрумки.

Ако решите да си правите леки разходки, минавайки покрай детската градина, нека те са съпроводени с приятни преживявания. Като похапвате сладолед или карате колела, нека детето си създаде положителна паметова следа, с която да свързва пътя към детската градина. Може да си отделите специален ден, в който да отидете на пазар за неща за детска градина.

Не е нужно да правите грандиозни покупки. Достатъчно е нова пижамка, специално за детската градина, или раничка с любим герой. Включете въображението си и ще ви хрумнат още много приятни идеи. Не забравяйте – положителното преживяване създава хубав спомен.

            3. Създайте граници и следете за спазването им

            Въпросът за границите е валиден през целия житейски път на човека. Основите обаче се поставят тук, в ранното детство.

Подобно на рутината и правилата, границите помагат на детето успешно да се ориентира и развива в света около него. Чрез тях учи и систематизира новите знания, и най-вече, улесняват развитието на социалните му умения.

Ето няколко примера как да поставите здравословни граници на детето.

След като сте въвели известен ред в ежедневието (рутина) и сте я направили малко по-приемлива за детето (ритуал), можете да очаквате съпротиви от негова страна.

Как да ги преодолеете?

Чрез поставянето на граници. Първо определяте какво искате детето да направи през деня (напр. първо закусва, а след това играе), след това следете да го изпълни.

И тук настъпва трудността. Ако не поиска? Тогава въвеждате кратки, но ефективни изречения от типа: „Ако…, то…“, „Първо…, после…“ и т.н. Правилото е винаги когато забраните нещо на детето, да му разрешите друго нещо. Нужно е детето да знае какво може и какво не. Не след дълго ще усетите резултат. Но се иска търпение и постоянство.

Друг начин е да оставите детето само̀ да избере, но нека изборът винаги да е ограничен до две-три неща, определени от вас. По този начин хем му давате власт, хем контролът остава у вас. Резултатът е сговор и разбирателство.

            4. Включете таткото

            Както знаем, а може би не, бащите са добри в това да планират и схематизират нещата. Затова нека се възползваме от това чудесно качество. Във всяко едно от горните стъпки е нужно и двамата родители да участват в синхрон.

Докато майките са по-склонни да отстъпват, на татковците като че ли им се отдава повече да казват „не“. Затова, когато емоцията се нажежи, нека водачеството да поеме таткото, който със спокоен, но решителен тон, да по постави границите и правилата.

Критична е намесата на таткото и при воденето на детска градина сутрин. Известно е, че много често майките повече тъгуват при раздялата от децата. Затова нека сутрешното изпращане се осъществява от таткото – бързо, нежно, но и категорично. Бащите са добри в това. Това със сигурност ще отбележи точка в резултата на добрата адаптация на детето към детската градина.

Автор: Милена Николаева – психолог